Глава Втора
В тази глава ще опитам да отговоря на въпроса защо е необходимо кодиране на информацията в частност, при телеграфията и като цяло, в комуникационните системи за предаване и приемане на данни.
В предишната глава споменах за кодове, и кодиране. Затова нека да уточня някои неща относно кодирането и декодирането.
Процесът кодиране/декодиране е процес при който една информация се променя по някакъв алгоритъм и в последствие със обратен алгоритъм се възстановява в първоначалният и вид.
Този принцип е използван още от древността за предаване на тайни съобщения. Но в по късно време този принцип е използван за компресиране и декомпресиране на информацията.
Компресираната информация е трудна за разчитане (няма нищо невъзможно) Ние възприемаме света със очите и ушите си като образи и звуци. Свикнали сме с тях. Те са навсякъде около нас. За да ги опишем използваме думи а думите са съставени от звуци. Звуците се описват с символи наречени букви. Това е вид код. Всички ние изучаваме този код от най-ранна детска възраст. В последствие този код се превръща в даденост и не се замисляме дори че използваме код за да четем и пишем. Но това е точно код. За неграмотните хора печатното слово е нещо като тайна достъпна само на просветените. Те не могат да разберат за какво става дума понеже не са се научили да четат и разбират този код.
Извод – когато едно съобщение се предава чрез код известен само на определена група хора това е тайнопис. Когато съобщението се предава чрез код който е публичен тогава това не е тайнопис.
И така понеже стана въпрос за Морзовият код който е публичен нека да го разгледаме малко по подробно.
Поради своето устройство телеграфният апарат не е имал богати възможности за предаване на данни. Той е бил ограничен до изписването само на един символ – чертичка.
Този символ има само два параметъра – широчина и дължина.
Широчина е била фиксирана от размера на писеца и не подлежала на промяна понеже технологията през 18 век не позволявала това.
Единствения параметър който подлежал на контрол била дължината.
Латинската азбука има 26 символа.
Да се изобразят само с дължината на изписваната чертичка било непрактично. Това означава, че за да бъде лесно четим символът, дължината на чертичката трябва да е ясно отличима. Различаването на знаците по дължина е трудно и може да доведе до грешки.
Друго решение на проблема е да се присвои на всеки символ номер и да се предават последователност от чертички съответстваща на номера. При това положение за първата буква от азбуката ще се предава една чертичка, а за последната 26... твърде неудобно и отнемащо време.
Налага се изводът че за описването на всичките 26 букви е необходима комбинация от чертички. Но колко и как да се комбинират?
Решението е да се предават няколко чертички съответстващи на номер на буква. Значи се получава последователност от чертичка пауза. След като се предаде символа се оставя по- голяма пауза преди да се започне предаването на следващият символ и по този начин се разделят символите.
За да се намали броят на необходимите чертички Морз решил да се предават два вида чертички – къси и дълги. Това намалило броят на чертичките необходими за предаване на един символ значително.
Късата чертичка добила известност като точка а дългата като тире. И така се получила комбинацията от точки и тирета която Морз използвал за да опише цялата азбука цифрите и препинателните знаци общо около 50 символа.
При това положение използвайки само два символа точка и тире се наложило да се направи от тях дума която да описва символа. Максималната дължина на думата е шест елементарни символа точка или тире което прави възможно да се опишат максимум 64 символа. Напълно достатъчно за целите на Морзовият код.
През същият този 18 век се е родил и работил английският математик Джордж Бул. Той разработил нова алгебра основана само на две понятия. Истина и неистина. Или иначе казано той използвал само два символа единица и нула. Тази алгебра сега е известна като Булева алгебра или алгебра на съжденията и в основата на цифровата схемотехника и компютърната техника. Тази алгебра се използва за създаването на програмните езици и в писането на програми за компютри (софтуер).
Морз е използвал само два символа за описването на неговият код. Бул е използвал само два символа за неговата математика.
Дали е имало връзка между Морз и Бул и дали те са обменяли информация по някакъв начин не ми е известно. Но връзката между Булевата алгебра и Морзовият код е очевидна.
Ако в Морзовият код се замести тирето с нула и точката с единица то се получава точно двоично шестнадесетичен код. Същият код който се използва в съвременните компютри.
Дали Морз е поставил началото на цифровите комуникации съзнателно или просто неговото откритие за използването на специфичен код при предаването на данни по канал с ограничени възможности е случайно съвпадение не може да се каже. Факт е обаче че аналогията между цифровите комуникации и телеграфната комуникация е пълна. Можем спокойно да кажем, че цифровата комуникация се е появила като следствие на телеграфната комуникация.
Идеите и технологиите използвани в телеграфната комуникация са станали основа на цифровата комуникация, съзнателно или подсъзнателно, хората разработили цифровата комуникация са го направили на базата на телеграфа и телеграфните комуникации.
Следващото нещо което трябва да се разгледа е аналогията между телеграфните комуникации и цифровите комуникации. Това ще е предмет на следващата Глава Трета.
73 de LZ5PN/M0GYU
p { margin-bottom: 0.25cm; line-height: 115%; }a:link { }Вестник Мач Телеграф - 23 януари 2024 г.
Вестник 24 Часа- 23 януари 2024 г.
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Това е „Колата призрак“ от войната в Юго...