Автоматична телефонна централа и DMR сървър

Прилики и разлики

Нека първо да обясня що е то автоматична телефонна централа (АТЦ) и как работи.

Всяка една АТЦ, без значение за колко абоната е предназначена, има два основни компонента - репартитор и електронен комутатор.

Репартиторът е стая или шкаф при по-малките АТЦ в която са изведени краищата на телефонните кабели и са “развити” на кабелни крайщници (глави или реглети) които са закрепени на арматурна рамка или в шкаф. На това място се прави комутацията между чифтовете на телефонните кабели. Всички кабелни крайщници се описват в специална книга – кой кабел откъде идва, и какво има закачено на чифтовете.

В репартиторът се извежда и многочифтов кабел който се свърза към електронният комутатор на телефонната централа.

Електронният комутатор е кутия с електронни компоненти която са подключени външните и вътрешните телефонни линии и той осъществява връзката между вътрешен и вътрешен абонат или вътрешен и външен абонат.

Връзките които телефонният комутатор изгражда са два типа.

Линия към линия - частно телефонно обаждане.

Няколко линии в паралел - групово обаждане или известно още като конферентна връзка.

Телефонните апарати или иначе казано абонатните устройства, се свързват към АТЦ през кабелите които достигат до репартитора кабела свързан към комутатора с самият комутатор.

Външните телефонни линии идващи от други АТЦ до репартитора се подават към комутатора през свързващият го с репартитора кабел.

Електронният комутатор съобразно с това как е програмиран осъществява комутация на вътрешните и външните линии и изгражда двата типа връзки – линия към линия или няколко линии в паралел.

В най-общи линии така работи една АТЦ.

Как стоят нещата при DMR.

Тук също имаме абонатно устройство което обаче има две телефонни линии. DMR радиостанцията с двата и тайм слота.

Така както може да свържете два телефонни апарата тип ТАП (Телефонен Апарат Полеви – може да работи без да е свързан към централа) с директен телефонен кабел между двата апарата, по същият начин се свързват и DMR радиостанцийте като може да се приеме, че DMR радиостанцията представлява два ТАПа в една кутия (образно казано) Това е директната връзка - DMR радиостанция с DMR радиостанция или ТАП с ТАП.

Така както абонатните устройства от типа ТАП могат да се свързват към АТЦ и да се разширяват възможностите им за свръзка към много други абонатни устройства свързани към АТЦ към която са свързани или чрез външните и телефонни линии към абонатни устройства подключени към други АТЦ, по същият начин и DMR радиостанийте могат да се свързват през сървър (АТЦ) към други сървъри към които има “закачени” други радиостанции. Има сървъри (така както и АТЦ) които осъществяват връзка между различни типове абонатни устройства работещи по различни стандарти. Например D-Star и Fusion радиостанции през транскодиращ сървър към DMR радиостанция.

АТЦ биват:

Учрежденски – АТЦ с до около стотина абоната, рядко повече, използват се в малки фирми или заводи.

Градски – АТЦ с до няколко хиляди абоната.

Връзките които АТЦ изграждат биват:

Локални – само между вътрешните абонати.

Региоанални – между няколко АТЦ в даден регион свързани към главна АТЦ обслужваща региона.

От там нататък могат да бъдат национални и интернационални.

Как стоят нещата при цифровите радиостанции.

Те могат да се свързват помежду си чрез локален цифров ретранслатор или спот, който играе ролята на малка учрежденска АТЦ.

Ретранслаторите или спотовете се свързват към сървър който осъществява връзката между ретранслаторите или спотовете и по функционалност прилича на една регионална АТЦ.

Аналогията не е пълна а приблизителна. Давам я просто за да направя нещата малко по-познати.

Сървърите от своя страна свързват не само ретранслатори от един тип. Те могат също така и да транскодират използвайки вградени или външни транскодиращи сървъри. По този начин, чрез транскодиращи сървъри, се получава възможност DMR, DMR-Plus, XLX, Fusion сървъри да комуникират помежду си.

Основно сървърите които осъществяват подобни връзки, чрез вградени или външни транскодиращи сървъри са три.

BrandMeister, IPSC2 и XLX.

Има още един сървър който не транскодира а просто свързва горепосочените три сървъра с ретранслатори или спотове и по-скоро изпълнява функцията на репартитор а не на АТЦ. Това е HBLink.

HBLink от една страна е подключен към BrandMeister, IPSC2, XLX и други HBLink сървъри а от друга е подключен към ретранслатори или спотове от локална DMR мрежа.

Функционалните възможности на HBLink ще разгледам в отделна статия.

В заключение мога да кажа, че основните принципи на работа на АТЦ и DMR имат много общи черти.

Принципите на работа на DMR мрежите в голяма степен са заимствани от принципите на работа на тефенонните мрежи. Разликата е, че стандартните мрежи с АТЦосъществяват връзките помежду си и с абонатите основно по проводен канал, докато при DMR мрежите това се извършва по радио канал и през Интернет.

Средата използвана за връзка между абонатите и самите АТЦ е основно меден кабел но също така на днешно време се използват и оптични канали, радио и радиорелейни канали и връзки през Интернет.

Общо взето двете системи са много близки една до друга, но си имат и някои разлики.

Надявам се статията да е полезна за тези които искат да се занимават с цифрови комуникации и по-специално с DMR.

73 de LZ5PN/M0GYU